Започвам тема, свързана с травмата комоцио, с идеята не просто да преразкажа какво съветват специалистите за лечението на подобен проблем. Както за  всяко друго непълноценно, нездраво състояние, отношението ни и към това показва някакъв цялостен тип нагласа. Затова колкото говоря конкретно за сътресението на мозъка, толкова ще се опитам и да засегна някои принципни проблеми за нас като хора. А от там и в конкретика бих коментирала как да действаме в случай на такова сътресение не по готовата научна схема, която неслучайно, не винаги може да е най-подходящата и най-ефикасна за отделния човек, а да създадем (на базата отново на научните проучвания) най-точния индивидуален план. Разбира се, едно тежко състояние на комоцио не би позволило ненамесата на специалист. Да уточним, целта е не да избегнем специалиста, а да прецизираме и личното си отношение към проблема, и като конкретен, и като направени общочовешки изводи.
Комоцио (сътресение на мозъка) представлява черепномозъчна травма от закрит тип (т.е. целостта на кожата е запазена). Настъпва при различни инциденти след силен удар, често с тъп предмет, като в случаи на ПТП, удар от камък, падане, други злополуки, съпътствани с удар по главата.
То може да е в тежка или лека форма, в зависимост от силата на удара, като признаците непосредствено след злополуката са най-често отчетливи, понеже обхващат освен засегнатата зона, и общото състояние на постадалия. По такъв начин то засяга за известно време жизнеността и работоспособността му.

• Нарушения на съзнанието – един от най-сигурните признаци за комоцио е краткотрайната, обикновно няколко секундна, загуба на съзнание, която характеризира лекото сътресение. Възможно е обаче това състояние на несвяст да продължи и до двадесет минути, което говори за тежко състояние и незабавна неоходимост от спешна помощ. Степента на нарушение на съзнанието зависи от тежестта на сътресението.  
• При най-леките случаи, които възнамерявам да засегна в статията, може и да не се стигне до загуба на съзнание. Налице е само част от пълната симптоматика като главозамайване, замъгляване на зрението- черни петна, болки в областта на удара, общо главоболие, гадене, повръщане, промени в сърдечния ритъм- забавяне или ускоряване на пулса, колебание в артериалното налягане.
• Често при най-леките случаи пострадалият сам не може да определи сериозността на състоянието си, но за него, в случай на удар по главата, трябва да го ориентират симптомите, проявяващи се на локално и общо ниво в дните след инцидента. Те разграничават състоянието на болка и световъртеж, породени при чисто механично въздейстие от удар от състоянието на комоцио, обхващащо като проявления целия организъм. Така че в случай на сравнително лек удар и неналожително посещение при лекар трябва да се следят дните след злополуката, за да прецени човек индивидуално как да се действа съобразно състоянието и необходимостите на организма си.

С такава обща карина на това състояние започвам не класически медицинско-научен анализ за мерките, които трябва да се предприемат от тук нататък. В контекста на индивидуален подход към комоцио в по-лека форма, засягащ обаче жизнеността на пострадалия и способността и желанието му да се ангажира с интелектуална или физическа дейност, ще избегна готовите схеми за лечение, които някои специалисти препоръчват. Най-обобщено те звучат така: от няколко дни до няколко седмици пълен физически и психически покой, предимно в легнало положение и неангажиране с интензивни дейности, които биха пренатоварвали мозъка.
И целта ми, когато отварям дискусия по въпроса е промяна в отношението ни не към комоцио специално, а към представата ни за болест, здраве и лечение, за това доколко човек е активен фактор в собствената си съдба. От там и към комоцио в частност, разбира се, но разликата е, че дори когато то пряко не присъства в живота ни като нарушение на "здравото" ни състояние, дори когато не сме лекари или хобито ни не е медицина, то, като проявление на един общ процес, на принципен проблем, да ни заинтригува.  Лечението, което избираме, отговаря на цялостните ни нагласи, затова болестното състояние се явява повод да преосмислим себе си.
За да не остава абстрактна идеята ми, ще се опитам да продължа с по-конкретните мерки.
Един от основните общи изводи, които можем да изведем от съвета на специалистите е, че при загуба на енергия (в случая нарушена трудоспособност, жизненост, концентрация, обща липса на физически и психически сили на организма и съзнанието за дейност) човек я генерира отново във физическа и психическа форма, тогава, когато временно преустанови разхода на енергия (активната си дейност), отдавайки се на "пълен покой". Същевременно обаче от чисто философска или психологическа гледна точка това твърдение може да бъде оборено. То разглежда енергията като чисто физическа величина, а дори науката (било то химия, физика, биология и др.) не може да даде точно определение на понятието "енергия". Причината е, че енергията е абстрактно понятие, излизащо отвъд определенията ни за физичното и сетивно опознаваемото, а от там и не можещо да се впише само в една отделна наука. Освен това поради всеобщата нагласа на епохата ни се стремим както в науката, така и в ежедневието ни към емпирирично и индуктивно (т.е. от конкретна ситуация към общ извод, а не обратното) обяснение на явленията в живота и това се явява спънка в разшифроването на понятия от подобна категория (каквито потенциално има на всяко ниво от ежедневието ни). Ако в такъв смисъл разгледаме понятието за енергия, то и лечението на комоцио би било провеждано по по-различен начин. И основото е, че не само комоцио, а принципното ни отношение към подобни ситуации. Или ако не по коренно различен подход в лечението, то поне нагласата към него ще е различна и лекарското предписание няма да се свежда до готовата схема: лежи и почивай, за да се възстановиш.(т.е. според тази теория енергията се трупа, когато я пестим, както например пестим парите си през част от годината, за да имаме за почивка).
Затова на базата на казаното до тук мерките, които трябва да предприемем би трябвало да са малко по-различни. Или ако не осезаемо различни, то изначалните ни отношение и подход ще са по-широки.

Мерки за лечение:

• Пълноценен сън : Нека в случая се спрем на най-леките форми на комоцио, понеже по-тежките биха могли да засягат адекватността на съзнанието, а и изискват пряко лекарско наблюдение. Понеже това състояние е нарушение на "здравото" и има обща симптоматика, касаеща цялостното състояние на организма, не оспорвам необходимостта от почивка. При леко комоцио непосредствено след инцидента е хубаво и необходимо да се наспим добре. Такъв сън е необходим за възстановяване от общия шок, който организма изживява при удара, понеже той е механично външно въздействие, нарушаващо хармонията в системата. Най-вероятно няма и да искаме да се занимаваме с друго, поради сънливост, вероятност от ниско кръвно, главоболие, болки в очите, скованост във врата и общо безсилие. Не трябва да гледаме часовника, а да почувстваме кога сме събрали енергия, поради което най-вероятно при ставането част от симптомите ще са отшумяли. Това ще бъде поне временно, но за пълно възстновяване на нарушения баланс е неоходимо време и обновителни сили, катализаращи цял един процес на възобновяване и пренареждане на даден участък от тази система- в случая-тоз, засегнат при удара.
• Редуване на леки занимания: Някои специалисти могат да препоръчат ограничаване (до пълно спиране) на заниманията пред компютъра, телевизора и всякакви екрани, както и усиленото четене, поради това, че натоварват допълнително очите и мозъка, от което състоянието може да се задълбочи. Да, обаче симптомите на общ дискомфорт и болки могат да се проявят отново дори при спазване на основния лекарски съвет- покой. Защо?Дискомфортът сигнализира, че не сме открили най-доброто положение на организма-тип и интензивност на заниманието, сън/будно състояние. Затова когато той се появи, трябва да потърсим тип занимание, различен от настоящия, в търсене на такова, отговарящо по-добре на необходимостта на организма в състояние  на комоцио. Например: Ако сме в затворено помещение, да проветрим, да пием повече течности; Ако сме легнали при началото на дискомфорт, не да продължим да лежим, за да "съберем енергия" и дапреборим по такъв начин неразположеннието, а да станем, да се раздвижим, да излезем на разходка на чист въздух и прохлада. Ако четем, да преустановим заниманието и да си починем. Да се занимаваме с нещата, които искаме и обичаме, доколкото състоянието ни позволява, в умерени, ненатоварващи количества и ниво на ангажираност; да преценим кое ни кара да се почувстваме по-свежи; да редуваме заниманията според състоянието си и промяната в него.
• Генериране на възстановителните сили на организма : Вече разгледахме идеята кога можем да създаваме по-голяма енергия у себе си. В този контекст вместо да лежим според готовото предписание, независимо как това ни влияе, и да ограничаваме желанието си за всяка дейност, да преценим доколко реално организмът и ни ги позволява. Движейки се по тази логическа линия на разсъждение когато имаме желание за дадено занимание, то често се поражда и когато има известни условия за него. Например когато имаме комоцио, не би ни се тичало в парка (което не е препоръчително в случая), ако имаме силно главоболие и обща отпадналост. Би ни се тичало в момент, в който, въпреки комоцио, симпомите временно са отшумели. Това не означава напук на всички съвети да отидем на дълга и изтощителна тренировка (която твърде вероятно би ни навредила, особено ако инцидента се е случил скоро). Това обаче е сигнал, подаден от подсъзнанието ни, че сме готови за крачка на подобрение. А подсъзнанието винаги се стреми към равновесие на организма и съзнанието, тъй като ние сме един микрокосмос, а Космосът от своя страна носи природната хармония. И ако подтиснем изцяло това желание за занимание, може би забавяме неволно оздравяването си. Затова в такъв случай можем да предприемем леко физическо натоварване  и проследим ответната реакция на организма. Ако не ни влияе добре, нека не избързваме; но ако не чувстваме дискомфорт можем постепенно да започнем да навлизаме в обичайния тип ежедневие, следейки общото си състояние. Какво искам да кажа? Че желанието за действие е тип непроявена енергия, а опитът за практическото му реализиране, дори и само намерението за него, генерират нова енергия. Енергията се създава, не когато я пазим и складираме като по този начин е пасивна, а когато тя е в движение и е активна. А активната енергия създава още такава. Защото енергията не е количество, не е физична величина, тя е самото движение и е по-силна, когато това движение е целенасочено.

Когато по принцип се стремим към жизненост в мисълта и намеренията си, активност в съзнанието и търсенията си, умереност в действията, съобразявайки с живата ситуация; позовавайки се на всеизвестните факти, но без да ги превръщаме и заключваме в готова, суха схема, лишена от живота на реалната ситуация. Това ни превръща в активни субекти, повишава общата ни енергия, а болестните състояния се задържат най-вече когато нямаме нова енергия (и от там възстановителни сили на организма).
Всеки може да сподели мнението си или индивидуалния си подход в подобна ситуация, съвместното търсене често дава най-големи плодове. :)